„Сивата жена и други разкази“ от Елизабет Клегорн Гаскел е сборник с кратки разкази, написани в средата на XIX век. Първият разказ, „Сивата жена“, запознава читателите с темите за обществените очаквания, личните терзания и борбата за независимост, като проследява Анна Шерер — жена, преживяла трудно минало, белязано от страх и господството на другите. Тази история създава тон, който съчетава обикновеното с необикновеното, загатвайки за по-дълбоки психологически и социални конфликти. В началото на „Сивата жена“ ставаме свидетели как лятна буря прекъсва спокойно събиране в мелница край река Некар, където мелничарят Шерер посреща гости в дома си. Сред тях е главната героиня, която научава за красива, трагична фигура от миналото на семейството — своята пралеля Анна, която от уплах губи руменината си и става известна като Сивата жена. Началната част представя потискащия домашен живот на Анна и надвисналата заплаха от нейния съпруг, г-н дьо ла Турел, който таи мрачни намерения. Докато Анна заедно със своята довереница Аманта търси изход, читателят усеща напрежение, когато тя незабелязано се подготвя да избяга от потискащ брак, управляван от тайни, ревност и ужас, като така поставя началото на завладяващ разказ за оцеляване.