„Въведение в изучаването на историята“ от Ш. В. Ланглоа и Ш. Сеньобос е научно ръководство по историческа методология, написано в края на XIX век. Този труд има за цел да запознае студентите и практикуващите историци с научното изучаване на историята, като подчертава строгите методи, необходими за събирането и анализа на исторически документи. Авторите разглеждат историята като дисциплина, основана на научно изследване и критичен анализ, и изтъкват значението на методологията за постигането на историческа точност и разбиране. В началната част на книгата се въвежда основополагащият елемент „евристика“ — търсенето на документи, които служат като основа на историческите разкази. В нея се обсъждат жизненоважната роля на документите за съхраняването на паметта за минали събития и сложностите, свързани с тяхното събиране и тълкуване. Ланглоа и Сеньобос твърдят, че историците трябва усърдно да издирват и класифицират съществуващите документи, за да изграждат надеждни исторически разкази, като подчертават, че липсата на задълбочено изследване на документите може да доведе до погрешни заключения. Авторите подготвят почвата за по-задълбочено изследване на историческата методология, представяйки добре структурирана рамка, която изтъква значението на усърдната научна работа при изучаването на историята.