„Dichtertje — De Uitvreter — Titaantjes“ от Несцио е сборник с разкази, написани в началото на XX век. Творбата разглежда темите за любовта, творчеството и екзистенциалните размишления чрез живота на различни герои, като особено внимание е отделено на млад поет, наричан с обич „het dichtertje“. Разказите изследват борбите на главния герой, докато той се ориентира в своите взаимоотношения и в напрежението между художествените амбиции и обществените очаквания. В началото на „Dichtertje“ читателите се запознават с главния герой, който, скитайки из Амстердам, размишлява върху сложностите на живота и любовта. Наблюдавайки света около себе си, включително момичетата с „wetende oogen“ („знаещи очи“), той се оказва въвлечен в кръговрат на възхищение и искрено самоанализиране. Сред тези наблюдения протича непрекъснат диалог с Бога и дявола, подчертаващ вътрешните му терзания и екзистенциални дилеми. Het dichtertje се бори с желанието си за романтична близост, докато се чувства недостатъчно способен в поетичните си занимания, подготвяйки почвата за развиващото се повествование, което изследва същността на творчеството и човешките емоции.