„Музиката: изкуство и език“ на Уолтър Реймънд Сполдинг е научна публикация, написана в началото на XX век. Творбата се съсредоточава върху оценяването на музиката, като изследва нейната граматика и структура, за да насърчи по-дълбокото разбиране и любовта към тази форма на изкуството. Тя цели да помогне на читателите да осмислят сложността на музиката и нейната емоционална и интелектуална сила, като ги насърчава към активно ангажиране, а не към пасивна наслада. Във встъпителната част на книгата се подчертава неуловимата природа на музиката, като се твърди, че макар да може да предизвиква дълбоки емоционални реакции, тя се противопоставя на окончателните определения. Сполдинг разглежда важни елементи като ритъма и звука, подчертавайки, че музиката функционира като език на емоционалното изразяване. Текстът предлага методи, чрез които слушателите да развиват музикалното си разбиране, като подчертава важността на запознаването с композициите и интелектуалното ангажиране с тях, за да оценят истински тяхното богатство и дълбочина. Освен това авторът представя основополагащите понятия в музиката, включително музикалната граматика и значението на цялостната структура, подготвяйки почвата за по-подробно разглеждане в следващите глави.