„Книгата на малкия брат“ от Густаф аф Гейерстам е роман, написан в началото на XX век. Историята се върти около доволен от живота си автор, който привидно се радва на живота със съпругата и децата си, но в произведенията му се изследват човешките страдания. Повествованието загатва за теми като любовта, семейната динамика и неизбежността на смъртта, като разглежда деликатното равновесие между щастието и скръбта. В началото на романа е представен главният герой — успешен писател, щастливо женен и баща на три деца, като особено се подчертава връзката му с двамата му по-големи синове, Олоф и Сванте. Докато се подготвя да издаде книга, изпълнена с радостни спомени за децата му, най-малкият му син Свен се чувства пренебрегнат и желае да има собствена история. Това желание кара бащата да обещае, че ще напише книга само за Свен, създавайки атмосфера на семейна любов и близост. Повествованието се развива чрез размисъл върху щастието и предизвикателствата, които възникват с напредването на живота, загатвайки за по-дълбоки теми като копнежа, смъртността и сложността на отношенията в семейството.
Превод на: „Книгата за малкия брат“