„Parvenze e sembianze“ от Адолфо Албертаци е исторически роман, написан в края на XIX век. Вероятно действието се развива на фона на богата историческа действителност, като се съсредоточава върху темите за любовта, амбицията и обществения статус; сред героите са месьор Бертрамо д’Акуино и мадона Фиола Торела, чиито отношения подсказват история за несподелена любов и морални дилеми. В началото на романа е представен разкошният двор на Карло I Анжуйски, където благородният рицар Бертрамо д’Акуино се влюбва във Фиола Торела, съпругата на приятеля му Корадо. Въпреки доблестните му опити да спечели обичта ѝ чрез прояви на храброст и величие, Фиола остава дистанцирана, водена повече от гордостта си, отколкото от истинска студенина. С развитието на историята натрупалите се съмнения започват да се разсейват, когато Фиола неволно чува похвали за характера на Бертрамо и проявява нарастващо възхищение към него, което в крайна сметка води до изпълнена с противоречия среща под прикритието на нощта и поставя началото на трогателно изследване на вярността и желанието.