„In faccia al destino“ на Адолфо Албертаци е роман, написан в началото на XX век. Действието се развива в алпийското село Валдигорго, където главният герой Карло Сивори се бори с дълбоко чувство на отчаяние и разочарование след неопределена травма. Взаимоотношенията му със семейство Мозер, особено с възстановяващата се Евгения и дъщерите ѝ, насочват към теми като семейните връзки, личното изцеление и търсенето на смисъл сред емоционални сътресения. В началото на романа е представен Карло, който наскоро е пристигнал във Валдигорго с надеждата да намери утеха и възстановяване. Очакванията му обаче са попарени, тъй като се оказва потопен в скука, контрастираща с оживената динамика в дома на семейство Мозер. Докато Евгения се бори с възстановяването си от тежко заболяване, Карло става все по-отчужден и неспособен да се ангажира емоционално с хората около себе си. Взаимодействията със семейство Мозер подчертават изолацията и угасващите амбиции на Карло, докато той размишлява върху изгубени връзки и спомени, предвещавайки пътуване към самоанализ и възможно изкупление. Въпреки желанието си да се отдръпне от жизнеността на живота, присъствието на семейство Мозер поражда мимолетни моменти на топлота и носталгия, показващи борбата между отчаянието и копнежа за човешка близост.