„Дяволът в ампулата“ от Адолфо Албертаци е сборник с разкази, написани в началото на XX век. Книгата разглежда различни теми чрез отделни повествования, в които вероятно се появяват разнообразни герои и ситуации, подтикващи към размисъл върху човешката природа и обществените проблеми. Заглавието подсказва изследване на злонамереността или изкушението, вероятно представени чрез алегорични или фантастични елементи. Сборникът започва с меланхолична и трогателна среща между двама мъже, Саверио и Карлино, във влак. Саверио, войник, който се завръща у дома, споделя за неотдавнашната трагедия — неочакваната загуба на съпругата си, — което поражда размисли за смъртността и влиянието на войната. Диалогът разкрива не само личната скръб, изпитвана от героите, но и загатва за по-широки теми като загубата, устойчивостта и суровата действителност, пред която са изправени онези, останали в тила по време на конфликти. Тази завръзка създава дълбоко емоционална атмосфера и подсказва, че следващите разкази също може да навлязат в различни аспекти на човешкия опит на фона на бурната епоха.