„Краят на любовта“ от Роберто Брако е сатирична пиеса, написана в края на XIX век. Творбата представя сложен анализ на любовта и взаимоотношенията чрез персонажи, сред които са маркиза Ана Ди Фонтанароза и различни ухажори, които я заобикалят. Пиесата разглежда темите за желанието, обществените очаквания и природата на любовта. В началото на пиесата публиката се запознава с оживената светска обстановка в салона на маркиза Ана, разположен във вила сред природата. Персонажи като доктор Салвети, граф Диониджи и Джулиано Д’Алма си разменят остроумни реплики, разкривайки своята увлеченост по любовта и изкуството. Сцената се развива около игривото и биполярно поведение на Ана към нейните гости: тя тайно флиртува с тях, като същевременно се справя със собствените си сложни чувства относно брака и независимостта. Началото задава хумористичен тон, примесен със скрито напрежение, загатвайки за по-дълбоки емоционални конфликти с развитието на сюжета.