„История на Франция — Средновековие; (том 2 от 10)“ от Жюл Мишле е историческо съчинение, написано в средата на XIX век. Този том се съсредоточава върху подробното изследване на Франция през средновековния период, като акцентира върху развитието на френския език, географията и социално-политическите структури, характеризиращи епохата. Чрез своя анализ книгата се стреми да разплете сложната тъкан на средновековна Франция и нейните регионални идентичности. В началото на това произведение е представено ярко описание на географските особености на Франция и влиянието им върху историческото развитие на страната. Мишле обсъжда значението на френския език като белег на националната идентичност, проследявайки произхода му до времето на Карл Плешиви. Той проследява еволюцията на феодалните области, като подчертава как различни местности започват да утвърждават своите идентичности и истории. Текстът предлага проницателно наблюдение на ландшафта, описвайки регионите от суровия бряг на Бретан до планинските раздели с Испания, и рисува картина на разнообразните култури и народи, населявали Франция през Средновековието. Този основополагащ анализ подготвя почвата за по-задълбочено изследване на историческия разказ за Франция, илюстрирайки жизненоважната връзка между географията и развитието на историята.