„Морето“ на Жул Мишле е научно съчинение, написано в края на XIX век. Творбата изследва дълбоката и многолика природа на морето, като разглежда физическите му характеристики, екологичното му значение и емоционалните реакции, които то предизвиква у хората. Мишле се задълбочава в темите за преклонението, страха и почитта, предлагайки лирично тълкуване на океанския свят и неговите загадки. В началото на текста авторът разсъждава върху вродения страх и уважение, които морето поражда както у хората, така и у животните. Той описва впечатленията на нидерландски моряк, когото необятният океан сплашва, като изгражда повествование, противопоставящо крехкостта на човечеството на величествената и неумолима сила на морето. Мишле използва ярки образи, за да предаде как разбушуваните вълни, бурните ветрове и тъмните дълбини символизират едновременно примамлива красота и страховита заплаха, насочвайки към дълбок размисъл за връзката между човека и първичните сили на природата. Чрез тези наблюдения началната част подготвя почвата за изследване на влиянието на морето върху живота, географията и човешките емоции през вековете.
Испански превод на „Морето“ (1861)