„История на валутата, 1252–1896“ от Уилям Артър Шоу е исторически труд, написан в края на XIX век. Тази творба разглежда паричните системи на Европа и Америка в продължение на няколко столетия, като проследява развитието на златните и сребърните валути и последиците от различните парични стандарти за икономическия растеж и националното благосъстояние. В началото на книгата се очертава историческият контекст на валутата, като се отбелязва повторното въвеждане на златното монетосечене в Европа, започнало през XIII век, и по-специално отсичането на флорентинския златен флорин през 1252 г. Шоу подчертава значението на италианските градове-държави и влиянието на кръстоносните походи върху развитието на търговията, както и необходимостта от по-ефективно средство за размяна. Той разглежда предизвикателствата и колебанията във валутните системи на различни европейски държави, особено във връзка с различията в съотношението между златото и среброто, както и законодателните опити за справяне със сложностите около стойността и обращението на валутата през този преобразуващ период.