„Забуленият човек“ от Уилям Льо Кьо е роман, написан в началото на XX век. Историята се върти около Сиди Ахамаду, шейха на разбойниците от Аджар в Сахара, който размишлява за рискованите си приключения и живота на бандит в пустинята. Повествованието представя теми като романтика, търсене на съкровища и изследователски пътешествия на фона на древна митология и конфликти с колониалните сили. В началото на романа се запознаваме с образа на Ахамаду и научаваме за издигането му от обикновен разбойник до страховит водач. Той споделя преживяванията си от странстванията из Сахара, племенните вражди и живота, изпълнен с укриване и кражби, сред своя народ — туарегите. Освен това разказва за съдбоносно пътуване, което го отвежда до руините на град Саба и ги свързва с легендарната царица Балкис. Докато изследва великолепието на забравения град и се сблъсква със съвременната опасност от колониално проникване, въплътена от лейтенант на име Виктор Гайяр, историята преплита приключенията и мистиката на пустинята с лична трагедия, загатвайки за по-дълбоки конфликти и неочаквана връзка с Балкис, последната потомка на царицата.