„Химн на Атина“ от Костис Палamas е лирическа поема, написана в края на XIX век. Поемата е възхвала на Атина, богинята на мъдростта и войната, и изразява възхищение от град Атина, представен като божествен град, свързан с културно и интелектуално величие. Чрез въздействащи образи и богата символика текстът разглежда темите за патриотизма, почитта към божественото и човешкия опит във връзка с идеалите, олицетворени от Атина. Встъпителната част на поемата представя Атина и улавя нейната същност и значение за града Атина. Тя започва с възхвали към богинята, уподобявайки я на фар на чистотата, мъдростта и победата. Поетът размишлява за Атина като за свещено място, оформено от божествено влияние, богато на исторически препратки и красотата на пейзажите си. Докато описва раждането на богинята и ролята ѝ в защитата на града, той преплита личните чувства с колективната гордост, внушавайки, че добродетелите на Атина дълбоко отекват в сърцата на атиняните и подчертават техния несломим дух и връзката им с родината.