„Изкуството на илюстрацията“ от Ч. Х. Спърджън е сборник от лекции, посветени на използването на илюстрации в проповедта, написан в края на XIX век. Творбата подчертава значението на метафорите, анекдотите и други форми на илюстративен език за повишаване на яснотата и въздействащата сила на проповедите. Спърджън цели да снабди проповедниците с ефективни средства за предаване на дълбоки духовни истини по начин, достъпен за всякаква аудитория. В началото на текста авторът въвежда понятието за илюстрации в проповедите, като ги сравнява с прозорци, които пропускат светлина в тъмна стая и правят абстрактните понятия по-осезаеми и близки. Той по-специално се позовава на учението на Исус, който често използвал притчи, за да предава сложни идеи по ефективен начин. Спърджън разглежда различни методи за включване на илюстрации, като изтъква способността им да оживяват проповедите, да задържат вниманието на аудиторията и да подпомагат разбирането на богословските доктрини. В целия този уводен раздел той подчертава необходимия баланс между задълбоченото доктринално учение и разумното използване на илюстративен език, като твърди, че добре подбраните метафори могат значително да обогатят проповедническия опит.