„Живият мъртвец“ от Робърт Луис Стивънсън и Лойд Озбърн е роман, написан в началото на XX век. Историята се съсредоточава върху семейство Финсбъри, като особено внимание е отделено на Джоузеф и Мастърман Финсбъри, които се оказват въвлечени в схема с тонтинен фонд. С развитието на повествованието се разглеждат елементи на черен хумор, абсурдност и семейна динамика, поставяйки началото на доста необичайна история. В началото на романа е представен Джоузеф Финсбъри — донякъде ексцентричен човек, отдаден на изнасянето на лекции, който същевременно е станал настойник на децата на покойния си брат. Историята загатва за финансова криза, породена от тонтинен фонд — финансово споразумение, при което участниците внасят средства, а последният оцелял получава цялата сума. Докато Джоузеф се справя с прозаичните страни на живота, тонът съчетава лека сатира с проникновени размисли върху човешкото състояние. Установяват се и отношенията в семейство Финсбъри, особено напрежението между Джоузеф и по-отговорния му брат Мастърман, подготвяйки почвата за развиващата се драма и комедия, в която се преплитат мотиви за смъртността, алчността и ексцентричността.