„Мулатът Пласидо, или Поетът мъченик“ от Хоакин Лемоан е исторически роман, написан в края на XIX век. Историята е съсредоточена върху Пласидо, поет мулат от Куба, който се справя с борбите за идентичност и свобода и с трагичните реалности на робството. Чрез поетичния си език текстът вероятно разглежда темите за независимостта и културната идентичност, размишлявайки върху борбата на кубинския народ за свобода. В началото на романа е представено богато и въздействащо описание на историята на Куба и на главния герой Габриел, който въплъщава конфликта между своя произход и стремежа към свобода. Запознаваме се с втория град Матансас, като са описани неговата красота и контрастната мрачнина на миналото му през призмата на робството и потисничеството. Габриел се откроява като чувствителен и замислен персонаж, оформен от трудното си детство със своята сляпа баба, която символизира устойчивостта и любовта сред отчаянието. Когато Габриел започва нов етап, постъпвайки на служба в едно семейство, повествованието загатва за преплитането на неговата съдба със съдбата на семейството, особено чрез зараждащата се връзка с Берта — младо момиче със състрадателно сърце. Това съчетание на личен и по-широк обществен коментар поставя началото на трогателно изследване на любовта, идентичността и стремежа към достойнство сред несгодите.