„Los argonautas“ от Висенте Бласко Ибанес е роман, написан в началото на XX век. Историята се съсредоточава върху Фернандо де Охеда, представен като поет и мечтател, който преживява емоционални сътресения, докато се подготвя да замине за Буенос Айрес след скорошната раздяла с любимата си Мария Тереса. Докато Охеда се бори с чувствата си на любов и загуба, повествованието се развива около темите за копнежа, екзистенциалния размисъл и хода на времето. Началото на „Los argonautas“ потапя читателите в оживена обстановка, където Фернандо де Охеда се опитва да пише, но е разсейван от кипящата атмосфера около него. Докато се връща към спомените си за Мария Тереса, емоционалната тежест на предстоящата им раздяла става осезаема. Първоначалните сцени представят неговата саморефлексия и дават ярко описание на обстановката и персонажите около него, създавайки контраст между вътрешните му сътресения и външния свят. Повествованието рисува борбата на Охеда с разстоянието, което го очаква, и болката от спомените, които остават, подготвяйки почвата за трогателно изследване на сложността на любовта през целия роман.