„Mare nostrum“ от Висенте Бласко Ибанес е роман, написан в началото на XX век. Той проследява живота и приключенията на Улисес Ферагут, младо момче, чието въображение е разпалено от разкази за историята, любовта и мечти за приключения, особено вдъхновени от гръцка императрица и богатата морска култура, обкръжаваща Средиземноморието. Повествованието се задълбочава в сложните взаимоотношения между семейството, историята и морето, представяйки стремежите и невинността на главния герой. В началото на „Mare nostrum“ се запознаваме с Улисес Ферагут и баща му дон Естебан, нотариус, очарован от миналото и любител на историята. По време на посещенията им в църквата „Санта Барбара“ Улисес е пленен от историята на императрица Констанца Августа, чийто живот и наследство разпалват въображението му. Докато улавя проблясъци от миналото в разказите на баща си, Улисес се сблъсква с реалностите на настоящия си живот — от желанието за приключения в морето до определянето на собственото си бъдеще. Първата глава поставя началото на търсенето на идентичност от Улисес, разкривайки връзката му със свят, който съчетава историческа значимост с лични стремежи.