„Los enemigos de la mujer“ от Висенте Бласко Ибанес е роман, написан в началото на XX век. В центъра на повествованието е група мъже, сред които княз Мигел Федор Любимов и неговите спътници, които на фона на свят, въвлечен във война, обсъждат живота, обществото и жените. Книгата обещава да разгледа темите за мъжествеността, обществените роли и сложните взаимоотношения между мъжете и жените, особено в неспокойни времена. В началото на историята действието се развива в Монте Карло, където героите се събират на трапеза. Князът споделя своето спорно твърдение, че истинската мъдрост за мъжете се състои в това да не се нуждаят от жени, което подтиква гостите към задълбочени спорове. Чрез взаимодействията между героите се загатва за миналото на всеки от тях, като се очертава картина на разнородна група, размишляваща върху живота си — войник, художник и учен — докато войната се задава в далечината. Тази начална постановка създава интригуваща основа за изследване на динамиката на любовта, войната и идентичността в целия роман.