„Валенсиански разкази“ от Висенте Бласко Ибанес е сборник с кратки разкази, написани в края на XIX век. Книгата вероятно изследва живота и обществените отношения във Валенсия, съсредоточавайки се върху различни персонажи и взаимодействията им в културната среда на региона. Разказите сякаш улавят елементи от местната традиция, хумора и вероятно критика на съвременното общество. В началото на сборника е представен персонажът „Димони“ — известен валенсиански свирач на долсайна, почитан от жителите на града, особено по време на празници. Въпреки музикалния си талант „Димони“ е изобразен като хроничен пияница, чиито лудории забавляват и скандализират хората около него. С развитието на повествованието се загатва за връзката му с „Ла Борача“, друга алкохоличка, която в крайна сметка води до трагичната ѝ смърт, оказала дълбоко въздействие върху него. Така се задава тонът на съчетание от хумор и трагедия, характерно за предстоящите разкази. Личните и общностните аспекти на живота във Валенсия са в центъра на повествованието, приканвайки читателите да съпреживеят трудностите и успехите на персонажите.