„Любовни разкази“ от графиня Емилия Пардо Басан е сборник с кратки разкази, вероятно написани в края на XIX век. Разказите разглеждат темите за любовта, страстта и сложността на човешките емоции чрез различни герои и ситуации. Тази антология съчетава романтични идеали с реалността на обществените ограничения, което я прави привлекателна за читатели, интересуващи се от емоционална дълбочина и повествователни тънкости. В началото на антологията авторката е представена и се полага основата за предстоящите разкази. Тя започва с предговор, в който Емилия Пардо Басан размишлява върху дългогодишната си писателска кариера и природата на разказването, загатвайки за съчетанието на въображение и събития от реалния живот в своите истории. След предговора първият разказ, „Убитата любов“, представя Ева, която хумористично е изобразена като опитваща се да избяга от хватката на любовта, само за да установи, че тя прониква във всеки аспект от живота ѝ и в крайна сметка води до трагични последици. Докато се опитва да премахне любовта, тя открива, че тя е неразделна част от нейната същност, задавайки тон на задълбоченото изследване на любовта, което ще се разгърне в цялата книга.