„История на финландската литература I: Калевала“ от Юлиус Крон е историческо изследване, написано в края на XIX век. Тази творба разглежда значението на финландския национален епос „Калевала“, като изследва художествената му стойност, тематичното му единство и връзката му както с финландската култура, така и с по-широкия контекст на световната литература. В нея се разглеждат забележителни герои от епоса, като Väinämöinen, Ilmarinen и Lemminkäinen, а също така се анализират произходът на поемата и влиянието ѝ върху финландската идентичност. В началото на книгата се полагат основите за всеобхватно изследване на „Калевала“, като се подчертава замисленото от Крон проучване на нейното литературно и културно значение. Той разсъждава върху академичните си лекции за финландската литература и нейния исторически контекст, които го вдъхновяват да се заеме с тази значима работа. Авторът представя сложността и богатството на „Калевала“, поставяйки съществени въпроси относно нейното единство като повествование и ролята ѝ в по-широкия обхват на епическата поезия в различните култури. Тази уводна част не само полага основите за научен анализ, но и изразява дълбоко признание към финландското национално наследство, въплътено в „Калевала“.