„Hanging in Chains“ от Албърт Хартшорн е исторически труд, написан в края на XIX век. Произведението разглежда историческите практики и правните аспекти, свързани със смъртното наказание в Англия, като се съсредоточава по-специално върху окачването на тела в бесилки като форма на публично възпиране. Текстът откроява различни наказания през вековете, включително сведения за печално известни личности и събития, свързани с екзекуции, и изследва обществените представи за смъртта и безчестието, свързани с окачването на тела. В началото на повествованието авторът обсъжда значението на погребението в древните култури, особено сред юдеите, египтяните и гърците, като подчертава срама и позора, свързани със смъртта извън рамките на надлежните погребални обреди. Хартшорн използва библейски препратки и исторически анекдоти, за да илюстрира ужаса, който представлявало окачването на тела, като подробно описва как тази форма на наказание била използвана, за да внушава страх у обществото и да служи като предупреждение срещу престъпността. Началото задава зловещ тон и подготвя читателите за подробно изследване на мрачните аспекти на съдебните наказания през цялата история.