„Филохрист: Спомени на ученик на Господа“ от Едуин Абът Абът е исторически роман, написан в края на XIX век. Книгата представя въображаемите спомени на ранен ученик на Исус Христос на име Филохрист, който разсъждава върху живота си, възпитанието си и дълбоките обществени сътресения в Израел по времето на Исус. Тя разглежда темите за вярата, съмнението и борбата за духовна истина в свят, изпълнен с политическо потисничество и морален упадък. В началото на повествованието е представен Филохрист, който разказва за детството си в Галилея и трагичните събития около семейството си по време на управлението на Ирод. Като дете той става свидетел на жестокото потискане на несъгласието и поклонението пред лъжливи богове, което оформя пламенното му желание за истински Изкупител на Израел. Той описва строгото си възпитание в юдейския закон, разсъждава върху липсата на надежда сред своите учители относно идването на Месията и в крайна сметка разкрива копнежа си за спасение. Тази част установява историческия и културния фон, на който се разгръща личният път на Филохрист към вярата, като подчертава напрежението между традиционния закон и зараждащите се духовни учения, които ще определят живота му.