„Поклонения“ на Рубен Дарио е пътепис, написан в началото на XX век. Творбата предава наблюденията и размислите на автора по време на посещението му на Всемирното изложение в Париж през 1900 г., представяйки града и неговите художествени и архитектурни чудеса. Разказът е богат на описания, които подчертават оживлението на събитието и културното сливане, характеризиращо Париж. Началото на „Поклонения“ потапя читателя в кипящата атмосфера на Париж, докато се разгръщат приготовленията за грандиозното изложение. Дарио ярко описва хаоса и красотата на градската архитектура, сравнявайки я с митично видение, съзряно от височината на Айфеловата кула. Докато множества от хора с различен произход се стичат към града, той размишлява върху значението на панаира за честването на човешкото творчество и прогреса. Прозата е пищна и лирична, подчертава радостите на изкуството и културата, като същевременно подготвя почвата за последващото пътуване из изложението.