„Керванът преминава“ на Рубен Дарио е литературно произведение, което вероятно наподобява сборник от есета или прозаична поезия, написан в началото на XX век. Текстът разглежда темите за изкуството, културата и обществото, особено във връзка с размишленията на автора за музиката и художествения пейзаж на неговото време. Дарио се задълбочава в живота на странстващите музиканти и културната среда, която ги заобикаля, разсъждавайки върху контраста между красотата и по-мрачните, често сурови реалности на градския живот. В началото на творбата повествованието ярко описва завръщането на уличните музиканти с настъпването на пролетта, като подчертава радостта, която те носят със своите песни. Атмосферата улавя същността на градския живот, в който музиката може временно да повдигне духа дори сред заплахите на града. Началото задава тон на празнуване на изкуствата, като същевременно загатва за социалните проблеми, които се таят под повърхността, създавайки коментар върху връзката между художественото изразяване и трудностите, присъщи на обществото. Като цяло то служи като въведение към по-задълбочено изследване на красотата и скръбта, преплетени в ежедневието.