„Пътуването до Никарагуа и историята на моите книги“ от Рубен Дарио е пътепис и автобиографичен разказ, вероятно написан в края на XIX век. Текстът отразява завръщането на Дарио в родината му след дълго отсъствие, като изследва темите за носталгията, идентичността и богатото културно наследство на Никарагуа. Лиричната проза на Дарио улавя красотата на никарагуанския пейзаж и жизнеността на неговите хора, приканвайки читателите да оценят дълбоко родната му земя. В началната част на книгата Дарио представя емоционалните си размисли, докато поема на път обратно към Никарагуа след петнадесет години отсъствие, припомняйки си пейзажите и спомените, оформили младостта му. Той описва маршрута си през Ню Йорк и Панама, изправяйки се пред трудностите на пътуването, докато същевременно е очарован от флората и хората, които среща. При наближаването си към Никарагуа той изразява чувство на очакване и обич към земята, която нарича своята „родна страна“, подготвяйки почвата за разказ, богат на лична история и поетични наблюдения. Тази част е едновременно лично пътуване и по-широко изследване на никарагуанската култура и идентичност, утвърждавайки книгата като прочувствена възхвала на родината му.