„Жителите на луната“ от Жозеф Морато е художествено произведение, написано в началото на XX век. Романът представя ансамбъл от герои в живописното селце Планелс, като особено изследва живота на видната фигура Рафаел Вилар, известен като Барабола, и сложните му отношения със съпругата му Карме. Социалната динамика сред селяните, изпълнена с хумор и понякога драма, подсказва всеобхватна тема за приятелството, любовта и трудностите, присъщи на живота в общността. Началото на историята изгражда подробна сцена, в която група хора се събира на събрание на „Жителите на луната“ в слабо осветена стая, а разговорите им преминават в лековати спорове относно вътрешното им управление — по-специално за часа на нощните им срещи. Забележително е, че герои като Тератремол и Фрескес водят оживени разговори, докато намеците за скрито напрежение и особеностите на характерите подсказват богата плетеница от взаимоотношения. След забавните им спорове повествованието насочва вниманието към Барабола, чийто копнеж по Карме допринася за вътрешните му терзания. Докато се задава буря, пред читателя се разкрива ярък поглед към емоционалното състояние на Барабола, обещавайки вълнуващо развитие на събитията в стремежа му към любов и приемане на фона на забавно хаотичния селски живот.