„La porte des rêves“ от Марсел Швоб е сборник с разкази, написани в края на XIX век. Творбата съчетава фантазия и символизъм, като чрез различни персонажи и повествования изследва темите за сънищата, природата и неосезаемите връзки между човешките животи. Сборникът започва с бурна морска сцена, в която група мъже на борда на кораб се придвижва през развълнувани води. Корабът е натоварен с плячката от неотдавнашна битка, а екипажът, изглеждащ едновременно унил и замислен, се заема с мрачното разделяне на плячката. Сцената прераства в момент, когато те срещат тайнствен възрастен мъж, свирещ на флейта, чиято музика поражда дълбоки чувства и размисли за живота, смъртта и безсмислието на тяхното изпълнено с насилие съществуване. Призрачната мелодия се превръща в катализатор за самоанализа на екипажа и в крайна сметка води до силно осъзнаване на изгубения потенциал за съзидание сред разрушителния им живот.