„Философия на изящното изкуство, том 3 (от 4)“ от Георг Вилхелм Фридрих Хегел е сборник от лекционни записки, публикувани през 1835 г. В този том се разглежда теорията на Хегел за изкуството като проява на абсолютния дух, като се проследява развитието на изкуството през символичния, класическия и романтическия етап. Хегел анализира пет основни изкуства — архитектура, скулптура, живопис, музика и поезия — във възходящ ред на духовната вътрешност. В лекциите си той разглежда променящата се роля на изкуството в изразяването на истината; те оказват дълбоко влияние върху естетическата теория и пораждат дебати за историческата трансформация на изкуството и неговото културно значение.
Уикипедийна страница за тази книга: en.wikipedia.org/wiki/Lectures_on_Aesthetics