„Еротичният мотив в литературата“ от Албърт Мордел е психоаналитично литературнокритическо съчинение, написано в началото на XX век. Творбата се стреми да изследва скритите еротични мотиви, присъстващи в литературата, като предполага, че те произтичат от несъзнаваното на автора. Анализът се съсредоточава върху това как личните преживявания, емоции и спомени влияят върху литературния израз в различни жанрове. В началото на тома авторът представя амбицията си да приложи психоаналитични методи към литературния анализ, застъпвайки се за по-задълбочено изследване на текстовете, за да се разкрият аспекти от психиката на автора. Мордел въвежда идеята, че литературата служи като лично отражение на автора, разкривайки скрити емоции и травми, които оформят повествованията му. Той прави паралели между сънищата и литературните произведения, предполагайки, че и едните, и другите могат да осветлят несъзнаваните желания и конфликти, които движат човешкото поведение и творчество, като по този начин полага основите за по-нататъшни изследвания на еротичните течения, пронизващи литературните шедьоври.