„Историята на една голяма заблуда в поредица от фактически глави“ от Уилям Уайт е критично изследване на историческите и обществените последици от ваксинацията, написано в края на XIX век. Текстът разглежда критично обществените убеждения, свързани с ваксинацията, и проследява нейния произход, като се съсредоточава по-специално върху противоречивата фигура на Едуард Дженър и практиките, свързани с инокулацията. Книгата си поставя за цел да оспори широко приетите разкази за предполагаемите ползи от ваксинацията. В началото на труда е представено въведение, което подчертава предполагаемото невежество на обществеността и сляпото ѝ приемане на ваксинацията. Уайт поставя дебата за ваксинацията в контекста на историческата практика на вариолацията, като разказва за ранните опити за ограничаване на едрата шарка чрез инокулация. В повествованието са представени ключови фигури като Котън Матър и д-р Забдиел Бойлстън, илюстриращи ранните спорове и трудностите, пред които са били изправени онези, които са се стремили да защитават тази медицинска практика. Чрез тона на автора се очертава началото на критично отношение към ваксинациите, поставящо под въпрос ефикасността и безопасността на процедури, приети без задълбочена проверка.