„Забранени плодове“ на Салваторе Фарина е роман, написан в края на XIX век. Повествованието въвежда читателите в живота на Рикардо Челести, романтична и донякъде меланхолична фигура, който се бори със сложностите на любовта, паметта и хода на времето. Книгата сякаш разглежда теми като несподелената любов, обществените очаквания и тежестта на миналите връзки върху настоящите чувства. В началото на романа е представен Рикардо Челести, описан като привлекателен и сякаш предопределен романтичен герой, чието приповдигнато настроение се смесва с моменти на дълбок размисъл и екзистенциален страх. Той живее в хаотично, но художествено украсено пространство, което отразява бохемския му начин на живот. Чрез неговите взаимодействия, особено с писмата от минали любови, текстът изгражда напрежение между идеалистичните му представи за любовта и суровите реалности на живота и отношенията, с които се сблъсква. Първоначалните взаимодействия загатват за задълбочено психологическо изследване, докато Рикардо се ориентира в чувствата си към Камила, стара любов, и същевременно е привлечен от Биче, наивна, но нежна по-млада жена, поставяйки началото на богата емоционална история.