„Ao Entardecer (Contos Varios)“ („Привечер (Разни разкази)“) от виконт Алфреду д'Ескраньол Таюнай е сборник с кратки разкази, написани в началото на XX век. Повествованията преплитат теми за болестта, семейните изпитания и социалния коментар, предлагайки съзерцателен поглед към човешките чувства и взаимоотношения. В центъра на първия разказ е младо момче на име Алберту, чието крехко здраве и несломим дух поставят началото на трогателно изследване на любовта, надеждата и отчаянието пред лицето на смъртността. В началото на разказа се запознаваме с Алберту — болнаво дете, което пътува със семейството си от Сао Пауло до Рио де Жанейро. Докато пътуват с влак, повествованието разкрива борбата на Алберту с тежко заболяване, което прониква в разговорите с разтревожените му родители и лицата, които се грижат за него. Момчето се опитва да запази бодрото си настроение, намирайки радост в малките наблюдения върху света навън, въпреки страданията си. Неговата устойчивост и жажда за знания проличават в размишленията му, когато изразява копнеж да пътува и да се учи. Сред тревогата на родителите за несигурното здраве на детето им виждаме как любовта и отчаянието им се разгръщат, което ясно показва, че съдбата на момчето надвисва над пътуването на семейството.