„Трепет“ на граф Робер дьо Монтескю-Фезансак е сборник от сцени от обществения живот, написан в началото на XX век. Творбата се задълбочава в нюансите на висшето общество, изследвайки неговите персонажи и сложността на взаимоотношенията им, често примесени със сатира и проницателни наблюдения върху съвременните проблеми. Изглежда, че повествованието се съсредоточава върху социален коментар чрез различни анекдоти, представящи интригите и ексцентричността на парижкия елит. Началото на „Трепет“ задава съзерцателен тон, в който авторът въвежда темата за упадъка и развитието на обществото. С разгръщането на повествованието се срещаме с три основни анекдота: тревогата на една булка по време на сватбена церемония, бляскаво парти, организирано от външен човек, търсещ елегантност сред елита, и коментар върху ефимерната и често повърхностна природа на висшето общество. Авторът говори като наблюдател, размишлявайки върху променящите се ценности и поведение, представяни от заможните като норми, и загатвайки за по-широк коментар върху разочарованието от епохата, в която пише. През целия увод се усеща осезаем копнеж по миналото, придружен от остро, почти цинично приемане на настоящето.