„Принципите на изкуството на разговора“ от Дж. П. Махъфи е теоретично ръководство за елементите и уменията, необходими за ефективното водене на разговор, написано в края на XIX век. Творбата изследва динамиката на разговора, като предполага, че той не само е универсално и необходимо социално умение, но и може да се разглежда като изкуство, което може да се усъвършенства и развива. Махъфи разглежда различните субективни (физически, умствени и морални) и обективни (динамика на слушателя) условия, които допринасят за успешния разговор. В началото на текста се въвежда основната идея, че разговорът е жизненоважна съставка на обществото, в което приятното държане в общуването осигурява на хората обществено положение и лично удовлетворение. Махъфи подчертава, че макар добрият разговор да може да изглежда спонтанен, той може да се развива чрез осъзнатост и практика. Той излага основните качества, които характеризират ефективните оратори, като познания, скромност и съпричастност, като същевременно изтъква значението на такта и разбирането на различната динамика на компанията — независимо дали разговорът се води с един човек, с няколко души или с по-голяма група. Това обсъждане полага основата за последващото изследване на нюансираните принципи на разговора в останалата част от творбата.