„Теорията на психоанализата“ на К. Г. Юнг е научен труд, написан в началото на XX век. Тази творба разглежда основите и трансформациите на психоаналитичната теория, като се спира преди всичко на приноса на Зигмунд Фройд и предлага собствените критики и прозрения на Юнг по темата. Книгата цели да съгласува практическия опит в психоанализата с утвърдените теории, като се съсредоточава върху въпроси като детската сексуалност, изтласкването и ролята на травмата при неврозите. В началото на текста Юнг представя своето място в психоаналитичната общност и контекста на лекциите си, изнесени през 1912 г. Юнг изразява желание да се занимае с неразбирането и неправилното представяне на психоаналитичните теории, особено на идеите на Фройд, и очертава развитието на възгледите за ролята на травмата и сексуалността при психичните разстройства. Той подчертава, че психоанализата е развиваща се теория, която изисква придържане към емпирични наблюдения, извлечени от клиничния опит, вместо твърдо приемане на по-ранни формулировки. Рефлексивният подход на Юнг подсказва стремеж към изграждане на по-дълбоко разбиране на психологическите явления, което отчита както личните наблюдения, така и продължаващия дискурс в областта.