„Психея: Култът към душите и вярата в безсмъртието у гърците“ от Ервин Роде е научен труд, написан в края на XIX век. Тази работа изследва древногръцките вярвания относно душата, връзката ѝ с живота след смъртта и култовите практики, свързани с почитането на мъртвите. Изследването на Роде се съсредоточава върху различни исторически източници, философски учения и културни практики, за да хвърли светлина върху развитието и значението на тези вярвания сред гърците. В началото на труда се представя сложната връзка между живота и смъртта такава, каквато я възприема древногръцката мисъл, особено през призмата на Омировата поезия. Роде предполага, че понятието психея, или душа, възниква не просто като ефирно присъствие, а като неотделим аспект на личността, свързан с физическото съществуване до смъртта. Той обяснява как гръцките герои са се борили с идеята за собствената си смъртност и природата на отвъдния живот, като подчертава, че тези ранни повествования не отразяват вяра в активното посмъртно влияние на душите. Вместо това той твърди, че древните гърци са виждали психеята като сенчест остатък, лишен от възможност за действие в света на живите след смъртта, подготвяйки почвата за по-задълбочено изследване на културното значение на култа към душите и вярванията, свързани с безсмъртието, в следващите глави.