„Дневникът на Адам и други разкази“ от Марк Твен е сборник от хумористични есета, написани в края на XIX век. Основният разказ, „Дневникът на Адам“, предлага сатиричен преразказ на библейската история за Адам и Ева от гледната точка на Адам, като подробно описва недоумението му от появата на Ева и последвалия хаос на човешкия живот. Творбата се характеризира с типичните за Твен остроумие и проникновение в човешката природа. В началото на „Дневникът на Адам“ читателят се запознава с Адам, който изразява неудобството и раздразнението си от появата на ново същество — Ева. Записките му отразяват наблюденията и нарастващото му раздразнение, когато Ева започва да назовава всичко около тях, нарушава усамотението му и въвежда понятието за обществени норми. Хумористичният тон подчертава трудностите на Адам да разбере това ново съжителство и промените, които то носи, като в крайна сметка загатва за комичните предизвикателства на човешките отношения и обществените очаквания, които ще се разгръщат в хода на повествованието.