„Жените романистки“ от Р. Бримли Джонсън е литературно-критически труд, създаден в началото на XX век. Книгата се съсредоточава върху приноса на видни жени романистки към развитието на романа и изследва уникалните перспективи, които жените внасят в литературата, особено през периодите на ранната модерност. Джонсън се стреми да хвърли светлина върху появата и значението на женските гласове в литературния свят, като откроява авторки като Фани Бърни, Джейн Остин и сестрите Бронте. В началото Джонсън представя въведение, подробно разглеждащо историческия контекст на жените романистки преди Викторианската епоха, като твърди, че техният принос често е бил засенчван от този на мъжете им съвременници. Той отбелязва, че макар ранните жени авторки често да са имитирали мъжките стилове и теми, настъпва забележим обрат, когато жените започват да развиват своите отличителни гласове и гледни точки в литературата. В началото също се засяга преходът от романтизирани изображения на женския опит към по-нюансирано и реалистично представяне на женските персонажи, което става все по-значимо в творчеството на жените, разгледани в следващите глави.