„Архитектура: XIX и XX век“ от Хенри-Ръсел Хичкок е научен труд, написан в края на XX век. Произведението проследява еволюцията на архитектурните стилове и движения от романтическия класицизъм в началото на XIX век до модернистичните движения от средата на XX век. То разглежда значими архитектурни развития, като подчертава ключови фигури, стилове и културния им контекст, превръщайки се в изчерпателен справочник за всеки, който се интересува от историята на архитектурата. В началото на текста Хичкок очертава историческия контекст, формирал архитектурата около 1800 г., като особено отбелязва въздействието на Наполеоновите войни върху строителството. Той въвежда понятието „романтически класицизъм“, като коментира възникването му от бароковия стил, когато архитектите започват да възприемат нови естетически идеали, повлияни от различни културни движения. Ранните глави акцентират върху междукултурния обмен между архитекти от различни страни, като се съсредоточават по-специално върху ключови фигури като Жан-Никола Сервантони и влиянието на английския живописен стил, допринесли за основополагащите идеи, които по-късно водят до разнообразни архитектурни изрази през XIX и XX век.