„Разкази“ от Фиалю де Алмейда е сборник с кратки разкази, написани в края на XIX век. Книгата представя ярка картина на живота, вероятно в градска португалска среда, като изследва преплетените преживявания и трудности на различни персонажи на фона на социални наблюдения и човешки емоции. Разказите вероятно разглеждат темите за любовта, загубата и сложността на човешките взаимоотношения, улавяйки същността на всекидневието. „Разкази“ започва с първия текст — „Рижата“, чието действие се развива в странноприемница, наречена „Пескада“, разположена срещу гробище. Това оживено, но мрачно място е посещавано от работници, завръщащи се от гробовете, които водят шумни разговори, изпъстрени с местен диалект и хумор. В повествованието се появяват множество персонажи, сред които ковчежарят и съдържателката на странноприемницата, леля Лауриана, докато си спомнят загадъчната „Рижа“ — жена, свързана със смъртта и разложението. Чрез разговорите и взаимодействията им пред нас се разкриват проблясъци от суровата действителност на живота и интригуващите връзки между живите и мъртвите, като същевременно изплуват дълбоко залегнали социални проблеми като бедността и смъртността. Всеки персонаж дава представа за своя свят, загатвайки за по-дълбоки истории, които ще се разгърнат в останалата част от сборника.