„Великите майстори на руската литература през XIX век“ от Ернест Дюпюи е литературен анализ, написан в края на XIX век. Книгата разглежда творчеството на значими руски автори от онова време, като се съсредоточава главно върху Николай Гогол, Иван Тургенев и граф Лев Толстой, а също така предоставя исторически контекст за възникването на самобитна руска литературна идентичност. В нея се проследява развитието на руската литература, като се подчертават оригиналността и националната тематика, докато се разглежда приносът на авторите към тяхното изкуство. В началото на книгата се поставят основите за подробно изследване на литературната среда в Русия, започвайки с Николай Гогол. Представени са произходът на Гогол, възпитанието му и ранните влияния върху него, особено богатите устни традиции на родината му, които оформят повествователния му талант. В откъса се изтъкват първоначалните трудности на Гогол и последвалият му пробив с произведението „Вечери във фермата“, като се показва как той черпи от местния фолклор и личния си опит, за да създава уникално руски повествования. Чрез ярки описания на селския живот и страстната си връзка с персонажите Гоголевите ранни произведения отразяват съчетание от мечтателност и сатира, полагат основите на по-късните му шедьоври и утвърждават значението му в руската литература.