„Прекратяване на депресията чрез планирано остаряване“ от Бърнард Лондон е социално-икономически трактат, написан в началото на XX век, по-специално в контекста на Голямата депресия. Книгата представя радикално икономическо предложение, насочено към съживяване на икономиката чрез умишлено проектиране на продукти, така че те да остаряват след определен период, като по този начин се осигури постоянен цикъл на потребление и производство. В нея се разглежда парадоксът на изобилието, при който излишъкът съществува наред с широко разпространената безработица и бедност, и се отстоява реорганизация на потребителското поведение и производствените методи. Основната предпоставка на плана на Лондон е на стоките и продуктите да се определи предварително зададен срок на експлоатация, след изтичането на който те да бъдат изваждани от употреба и заменяни с нови продукти, поддържайки промишлеността активна и равнищата на заетост високи. Чрез регулиране на срока на експлоатация на продуктите той предполага, че това не само би стимулирало потреблението, но и би създало стабилен източник на държавни приходи чрез данъци върху стоките след изтичането на срока им на годност. Предложението му цели да сложи край на икономическия застой чрез разглобяване на остарелите стоки и така да улесни навлизането на нови продукти на пазара, като в крайна сметка насърчи балансирана икономическа среда, от която да имат полза както работниците, така и потребителите, като същевременно се преодолеят неравенствата в съществуващата система.