„Сестрите на кръста“ от Алексей Ремизов е роман, написан в началото на XX век. Сюжетът се върти около Пьотър Алексеевич Маракулин и изследва живота на обитателите на петербургска доходна сграда, като навлиза във въпросите за съдбата, вината и човешкото състояние. Книгата рисува ярка картина на руския градски и духовен живот, съчетавайки реализъм със символични елементи и нотка фолклор. Разказът е проникнат от дълбок размисъл върху страданието, загубата и търсенето на индивидуален смисъл в колективните изпитания на съвременна Русия. Началото на „Сестрите на кръста“ съдържа въведение, което представя Ремизов като писател, дълбоко вкоренен в руските традиции и фолклор, но същевременно остро осъзнаващ съвременните социални и духовни въпроси. След това повествованието се съсредоточава върху Маракулин, чиновник в Петербург, който, след като е несправедливо уволнен заради дребна грешка и възможно предателство, потъва в изолация, нищета и екзистенциални съмнения. Въздействащите описания на вътрешното състояние на Маракулин, срещите му с останалите наематели и острата му чувствителност към страданието и безразличието около него задават тона на романа и неговото изследване на отчаянието, издръжливостта и възможността за лично изкупление. Самата Бурковска къща се очертава като микрокосмос на руското общество, населен с разнообразни персонажи, чиито преплетени животи и ежедневни борби отразяват по-широки социални и метафизични теми.
Превод на „Кръстовите сестри“ (Krestovye sestry).