„Примамката на греха“ от М. Фигерола Алдрофеу е роман, написан в края на XIX век. Действието се развива в Барселона и вероятно разглежда моралната поквара, обществемото лицемерие и уязвимостта на трудещите се пред хищническите елити. В него се разказва за Грасиѐта, добродетелна млада шивачка, и нейния овдовял баща Пау, набелязани от обаятелния, но жесток денди Артуро Бош и неговия подчинен, а паралелна сюжетна линия проследява държанката Антония де Рока-Вива и преситен от живота маркиз. В началото на романа са представени Пау, добродушен обущар, и дъщеря му Грасиѐта, към която Артуро ухажва, представяйки се за заможен „борсов спекулант“. След като Грасиѐта търси одобрението на баща си, Артуро отказва скромната среща и вместо това замисля заедно със своя доверен човек Мала-Анима да отдалечи Пау и да нападне Грасиѐта в нает апартамент; тя се съпротивлява, вдига тревога и е принудена да прикрие Артуро, за да спаси баща си, който е задържан и ранен. След това виждаме двойния живот на Артуро: под чуждо име той живее разкошно, държи Антония — която брутално насилва, — и участва в застрахователна измама, използвайки сандъци, натъпкани с динамит и представени за стоки, предназначени за Монтевидео. Междувременно маркизът и приятелите му от клуба клюкарстват, маркизът съблазнява Антония и я прибира при себе си, след като тя напуска Артуро, а колегите и съседите на Грасиѐта с помощта на портиерка сглобяват следите и откриват Артуро точно когато той финализира експлозивната измама и се заклева да отмъсти на Грасиѐта.