„Note di un viaggio in Persia nel 1862“ от Филипо Де Филипи е научен пътепис, написан в средата на XIX век. В него се проследява италианска дипломатическа мисия в Персия, като същевременно представлява полеви запис на естествоизпитател за геологията, зоологията, ландшафтите и народите от Средиземноморието, през Константинопол и Кавказ, до Иран. Повествованието съчетава описания на маршрута с прецизно научно събиране на образци и отделни политически и икономически размишления. То ще привлече читателите, които харесват разкази за изследователски пътешествия, основани на внимателно наблюдение. В началото на пътеписа са изложени дипломатическата цел и смесеният състав на посолството — дипломатически, военен, научен и търговски, — след което се проследяват отпътуването от Генуа и морското пътуване покрай Стромболи и Месина до Константинопол, наситено със скици на вулканични гледки, фосфоресциращи води и ята мигриращи птици. В Константинопол групата се реорганизира, наема персийски драгоман и се прехвърля на по-голям параход за Черно море, понасяйки лошо време и спирайки в Инеболу, Синоп, Самсун и Трапезунд, където авторът отбелязва безплодни брегове и оскъден морски живот. След като се прехвърлят на руски кораб, те достигат Батум и Поти: маларичните оризови полета и първичните колхидски гори подтикват както към събиране на образци — риби и мекотели, — така и към живописни отклонения за делфините, катастрофалното нашествие на хамсия в Балаклава и нов прочит на „Златното руно“ като нереализираното земеделско богатство на региона. Разделът завършва с изкачването по река Риони до Марани, сърдечното съдействие на руските чиновници, включително на всеотдайния водач капитан Романов, и с практическо въведение в пътуването из Кавказ — телеги и тарантаси, примитивни пощенски станции и необходимостта човек да разчита на собствените си сили.