„Последният дракон“ от Дан Тотероу е детски фентъзи роман, написан в началото на XX век. В него се разказва за братята и сестрите Джонатан, Джанет Джейн и Питър Бакстър, тяхната смела Баба и две кучета, които се сприятеляват с добродушен синеок дракон — последния от своя вид — и го яхват обратно към Тъмните векове. Историята поставя началото на поход за спасяването на омагьосаната принцеса Сребърни пръсти от дракона съперник Далахън, подпомогнат от бодлив пещерен гном на име Краби. В началото на тази история децата Бакстър разиграват артурови игри на поляна край мистериозна горичка, където шестгодишният Питър се скита в пещера и събужда добродушен зелен дракон, който се нарича последният на света. След като децата свикват с него, а Баба го приема радушно, майка им го прогонва, а баща им изобщо не може да го види; но преди зазоряване драконът почуква на прозореца на детската стая и повежда Джонатан, Джанет Джейн, Питър, кучетата и Баба, която се спуска в люлеещия си стол, на стремглаво пътуване „назад“ през историята. Те минават край сцени от миналото, достигат вулкан, за да може драконът да „яде огън“, и се оттеглят в огромния му пещерен дом, където се срещат с мъничкия, властен Краби. Той разкрива, че омагьосаната спътница на дракона, принцеса Сребърни пръсти, е била отвлечена, което подтиква дракона да разкаже историята ѝ — от потопените в сребро пръсти до магията на вещица и бягството, пометено от буря. Когато научават, че похитителят е ирландският дракон Далахън, групата решава да я спаси и бърза към оръжейник на кралския път, където на Баба, децата и дори кучетата са поставени ризници и са дадени мечове, поставяйки началото на похода.