„Skum“ на Едит Йоберг е роман, написан в началото на XX век. Действието се развива около разкошен санаториум на остров, наречен Капранола, и проследява непостоянната, словоохотлива Рун Бейтс и затворения в себе си Менински, които спорят за действителността, волята, времето и изкуството, докато тя се вманиачава по срещата с прочутия диригент Павиер. С епистоларни елементи и съновидни преходи повествованието съчетава остроумни диалози, лирични описания и психологическо проникновение, за да изследва радостта от настоящето в противовес на примамката на фантазията. Началото на романа ни отвежда на кораб по здрач, където Рун Бейтс взема сдържания Менински за знаменития Павиер и след комичен потрес настойчиво търси разговор, задъхано и неудържимо. Внезапно авторско писмо представя Рун като „медиум“ в поредица от замислени послания, след което действието се премества в Палацо Гарнезе на Капранола, където закуските, разходките в градината и нощите по покривите създават фон за философските възгледи на Рун за действителността, егоизма и умението да се живее в мига. Менински предлага да повика Павиер чрез парижки лекар, което подтиква Рун към екстатичен разказ за първото ѝ „виждане“ на Павиер — по изразителния му гръб по време на концерт — което тя осмисля през Ницшевата „радост от най-близките неща“. Следващите епизоди — хващането на златната ѝ рибка в осветен от луната двор, размишленията под падащия цвят, звездният разговор за личността, излъчваща се в космоса, и бързите спорове сред брезите и в лабиринта — задълбочават наситената връзка между Рун и Менински и завършват с все по-острия и властен глас на Рун, докато тя оспорва нежеланието му истински да гледа и да живее.